От медицинска гледна точка алкохолизъм се нарича злоупотреба с алкохол, при която се появява непреодолимо влечение към него. В началото се наблюдава повишен, а по-късно – понижен толеранс към алкохола. Появява се абстинентен синдром и в крайните си фази води до морална, социална и физиологична деградация на индивида.

Алкохолът оказва еуфоризиращо, релаксиращо и успокояващо действие и затова най-предразположени към употребата му са хора с емоционална и волева лабилност, неуверени в себе си и склонни към депресивно поведение.

 Редица социални и емоционални фактори се оказват “благоприятни” за употребата на алкохол. Голяма роля имат самотата, неразбирането в семейството, непълноценното усещане на личността за себе си, неудовлетвореността, напрежението и стресът. Съществено значение имат и културните особености, традиции и обичаи, образованието и професията.

Важно е да се знае, че невинаги злоупотребата с алкохол води до алкохолизъм, за неговата поява роля играят и генетични фактори.

Разграничават се три фази на протичане на хроничния алкохолизъм:

В първата фаза се наблюдава психична зависимост, повишаване на толеранса към алкохола, загуба на рефлекса за повръщане, загуба на спомени за някои събития по време на опиването.

Във втората фаза се появява физическа зависимост, наблюдава се най-висок толеранс към алкохола и алкохолна промяна на личността, изразяваща се в избухливост, жестокост, склонност към лъжи, егоизъм.

В третата фаза толерансът към алкохола намалява и се задълбочава алкохолната промяна на личността, появяват се гастрити и язви на стомаха и дванайсетопръстника, чернодробна цироза, тремор на ръцете и т.н.  

Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства. Употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за алкохолика, отколкото ежедневните му дейности, работата, семейството и приятелите.
 

Типовете поведение на пиене могат да се разделят на: 

Употреба – приема се неголямо количество алкохол в непродължителен период от време. Приемът е мотивиран от любопитсво, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания.

Злоупотреба – приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране.
 

Зависимост – психично и физическо състояние на зависимост да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие. В много случаи алкохолиците пият единствено и само за да избегнат абстинентните състояния, предизвикани от липсата му в организма.

Признаци на алкохолна зависимост :За алкохолна зависимост се говори, когато три или повече от следните симптоми са налице за период, по-дълъг от 12 месеца.
 

• силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема алкохол;
•  нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба;
• приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това (приемането на алкохол) помага;
• физиологично състояние на абстиненция;
•  повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желаният ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози;
• стесняване на личния репертоар от начини на употреба на алкохол. Например – тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време, без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене;
• прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на алкохол;
• продължаване на употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици (телесни, психични, социални). 

Симптоми на абстиненция
 

Абстиненцията се характеризира с група от симптоми с различна тежест и различно съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохол, употребяван редовно във високи дози за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки. Проявява се с две групи симптоми: 
 

 психични  симптоми – тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи страданията.  

телесни  симптоми – стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните, клепачите, студена пот по лицето и тялото.

Клиничните наблюдения показват, че абстинентният синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора.

Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делир (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми). 

Усложнения на алкохолната зависимост

Алкохолът всъщност не представлява нищо друго освен клетъчна отрова. Поради добрата си разтворимост прониква през всички клетъчни мембрани и оказва вредното си въздействие върху всяка клетка от тялото. При синдрома на зависимост и хронична алкохолна интоксикация се наблюдават изменения в почти всички вътрешни органи и мозъка. Може да се появи и психично заболяване или епиепсия.

В резултат на алкохолна злоупотреба могат да се наблюдават следните органни нарушения:
 

• нарушения в съзнанието;
• внезапна смърт – включително и от злополука и удавяне;
• чернодробни заболявания – чернодробна цироза;
• панкреатит;
• периферна невропатия;
• застойна сърдечна недостатъчност;
• импотенция при мъжете, менструални разстройства при жените;
• деменция;
• фетален алкохолен синдром – при бебета на майки алкохолички;
• повишен риск от различни ракови заболявания – на черния дроб, хранопровода (особено в съчетание с тютюнопушене), ларинкс, фаринкс;
• развитие на варици на хранопровода;
• снижен имунитет;
• риск от развитие на възпалителни заболявания – пневмонии и др.

Освен  органни нарушения и заболявания се появяват множество социални проблеми:

• загуба на работа;
• развод;
• загуба на приятели;
• загуба на жилище и семейство;
• нарушения в паметта;
• престъпно поведение;

Причините за развитие на алкохолна зависимост

В редица изследвания е доказано, че синдромът на алкохолна зависимост се среща четири пъти по-често при хора, чиито родители също са алкохолици. Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активост на ензима, отговарящ за разграждането на алкохола в организма. Така при хора, които са наследствено обременени и имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки, се увеличава рискът за създаване на зависимост.

От значение са също и чисто психологични фактори, свързани с емоционалното състояние на личността. Приемането на алкохол може да се свърже с чувството за малоценност, повишена самовзискателност, тревожност, емоционална неустойчивост.

Предразполагащи фактори са и някои разстройства в детско-юношеска възраст като неустойчивост на вниманието и хиперактивност, поведенчески разстройства и др. Към злоупотреба с алкохол са предразположени и повечето хора с психични разстройства и психологични проблеми, като в тези случаи началото на злоупотребата се свързва с “успокояващите” му свойства и еуфоризиращ ефект. 

Честота и прогноза на алкохолната зависимост

Направените проучвания сочат, че в България около 25% от цялото население пие по-рядко от един път в месеца и не се напива. Групата на злоупотребяващите със спиртни напитки е около 15%.

От синдром на алкохолна зависимост страдат около 2,5% от българите. От всички, които употребяват алкохол, около 5% стават зависими. Съотношението между мъже и жени е приблизително 6:1. Проучването показва, че най-много злоупотребяващи има във възрастта 25-35 г., а алкохолно болните са най-често на възраст 35-45 г. През последните години се отчита нарастване на злоупотребяващите със спиртни напитки сред жените и децата.

Лекари и психолози алармират, че няма зависим от алкохола, който да е успял да се върне към контролирано пиене. Около 35% от лекуваните успяват да прекратят приемането на спиртни напитки за повече от 10 години. При консумация на алкохол, дори след толкова дълъг интервал на въздържание отново загубват контрола върху приеманите количества и се връщат към синдрома на зависимост.

Лечението на алкохолната зависимост

Лечението е комплексно, съчетава медикаментозна терапия, психотерапия и социални дейности. Медикаментозната терапия включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение.

Първа стъпка срещу алкохолизъм – детоксикация. Тя включва период от 4 до 7 дни. През този период може да се вземат седативни средства, за да се предотвратят делириум тременс, както и други симптоми на отнемане или гърчове.

Втора стъпка срещу алкохолизъм – медицинска оценка на състоянието на болния. Като правило болният има високо кръвно налягане, повишена кръвна захар, проблеми със сърцето и черния дроб.

Трета стъпка срещу алкохолизъм – психологична подкрепа и психиатрично лечение – подкрепата на близките и съпругата или съпруга, е основен дял в лечението на алкохолизма. Тежките моменти, които изживява болният, често пъти го карат да възприема процеса на лечение като непосилен за него, затова близките биха могли да му окажат огромна подкрепа в този етап.

Четвърта стъпка срещу алкохолизъм – приемане на проблема. Алкохолизмът не би могъл да бъде лекуван, ако болният не приеме, че има проблем и че сам не би могъл да контролира количеството на изпития алкохол.

Пета стъпка срещу алкохолизъм – група за взаимопомощ. В тази група обикновено са хора със сходни проблеми, които могат да си взаимодействат, така че сами да преодоляват тежките абстинентни периоди.