Как загубваме душата си?
В много индиански племена, ако идете при шаман или лечител и се оплачете, че сте обезсърчен, отчаян или депресиран, те ще ви зададат един от четирите въпроса.
1. Кога спря да танцуваш?
2. Кога спря да пееш?
3. Кога спря да бъдеш омагьосан от истории?
4. Кога спря да намираш комфорт в сладката територия на тишината?
Там, където сме спрели да танцуваме, да пеем, да бъдем омагьосани от истории, или да намерим комфорт в тишината е мястото, където сме преживели загубата на душа.
Седящият Бик
Мозъкът – наш приятел или враг?
Мозъкът ни се е усъвършенствал в хода на дълъг еволюционен процес, продължаващ и сега. Но в консултациите, които провеждам, често чувам хората да споделят мисли като:
„Имам чувството, че мозъкът ми не иска да бъда щастлив“, „Умът ми ме саботира“, „Мозъкът ми ме подлудява“, „В главата ми е постоянна драма“, „Умът ми е супер негативен и нищо не помага“.
Освен, че подобни мисли утежняват още повече ситуацията, повишавайки напрежението и добавяйки негативни емоции – раздразненост, гняв, чувство за вина и безпомощност, те също така сигнализират, че се случва нещо, на което си струва да обърнем внимание, ако искаме да бъдем щастливи.
Ако и вие се чудите или сте си мислили дали мозъкът ви е ваш приятел или враг, споделената информация ще ви бъде полезна и интересна. Отговарянето на въпроса води до осъзнаване и освобождаване на част от негативността.
Топ приоритет на нашия мозък
Мозъкът е най-сложното нещо в познатата ни вселена и все още си остава загадка за нас. Но какво е преобладаващото му задължение в нашето ежедневие? Кой е топ приоритетът му? Някои от нас биха казали, че неговата задача и цел е да ни направи щастливи. Мислите, споменати в началото, може да са в следствие от подобно незадоволено очакване.
Всъщност основната цел на мозъка ни не е да ни направи щастливи, а да ни поддържа живи!
Мисията му е да се грижи за нашата безопасност. Главната му задача е да търси потенциални опасности и да ни алармира, ако се появи вероятност нещо да ни се случи. Той е устройство за сканиране на околната среда за признаци на препятствия и фактори, които могат да ни застрашат.
Това е и причината, поради която ни се струва, че мозъкът ни иска да сме нещастни. Чувстваме се така сякаш трябва да водим постоянна битка с него за правото си на спокойствие и щастие. Погледнато от една страна, нещата са точно така. Колкото по-често е включен този режим, на мозъкът му става все по-лесно и енергоспестяващо да реагира по този начин, а не по предпочитания от нас. Тогава всеки опит да задържим вниманието си върху красотата и спокойствието на настоящия момент, ще ни струва голямо усилие. За да балансираме избягването на опасности, трябва да подчиним и овладеем мозъка си. Колкото повече контрол придобием върху автоматичните му програми, толкова повече енергия ще има за желаните от нас.
Как да програмираме мозъка за щастие
В мозъка са скрити и тайните на нашето щастие, и за да стане то преобладаващото ни състояние, ви предлагам лесна стратегия.
Първата стъпка е осъзнаването, че вие нямате „проблем“ и не сте „луди“ като мислите постоянно за опасности, притеснения, тревоги и трудности, които могат да възникнат. Просто вашия мозък много старателно и отдадено се опитва да се грижи за вас по единствения му добре познат начин. Всяка негативна мисъл, притеснението и тревогата са сигнал, че мозъкът ви работи на пълни обороти с единствената цел да сте живи и здрави. Той е като бдителна майка, която постоянно ходи след детето си, за да бъде сигурна, че нищо няма да му се случи.
„Добре, това го разбрахме, но все пак това ме изнервя и въпреки доброто му желание започвам да не издържам! Какво да правя?“
Втората стъпка е също толкова проста.
Ако се върнем на примера със свръх предпазливата и грижовна майка, какво трябва да направим ние, за да я успокоим?
На ниво съзнание – да запазим самообладание и да осъзнаем, че се е включил защитния режим на мозъка
На ниво тяло – да се фокусираме върху дишането си, за да задействаме процеси на успокояване и изключване на стресовата реакция
На ниво мисли – да започнем да благодарим на мозъка ни за полаганите от него усилия и грижи за безопасността ни
На ниво чувства – да си позволим да проявим приемане и любов към тези действия на мозъка ни
Обединени, тези стъпки създават силен метод за препрограмиране на мозъка и нервната ни система. Последователното му прилагане в моментите на паника и тревога ще утвърдят нов приоритет на мозъка. Свръх защитната функция ще се нормализира и ние ще увеличим капацитета си за изпитване на щастие и удовлетворение.
За ревността
Ревността е несигурност съмнение в истинската любов и вярност на любимия. Тя се появява, когато не получаваме любов в такава степен, каквато отдаваме.
Ако проявявате болезнената ревност е почти невъзможно да се справите сам. Посещението при психолог или психотерапевт е задължително.
Ревността е сложно чувство, което включва любов, омраза и завист.
Ревността се съпътства с отрицателни чувства: безпомощност, мъка, гняв, несигурност, отхвърленост, самота, ненавист, отмъщение.
Тя е проява на ниска самооценка и себеуважение от страна на ревнуващия. Човек изпитва съмнение в своето очарование. Той вече не се чувства единствен и незаменим за партньора си.
Причини за ревността:
- чувство за малоценност, незначимост на ревнуващия;
- доказана изневяра;
- липса на внимание, уважение;
- партньора не отговаря със същата любов и всеотдайност;
- съмнение за изневяра, допускане на друга връзка;
- охлаждане в интимните отношения;
Ревността се явява положително чувство, когато се съпровожда с желание за възвръщане и запазване любовта на интимните отношения, със загриженост за другия, изглаждане на конфликтите и различията.
Ревността е нежелано чувство, когато подтиква към гняв, омраза, отмъщение или изневяра като реванш.
Основните чувства и преживявания при завистта са :
ЗАВИСТ- ГНЯВ- ОМРАЗА- СТРАХ (БЕЗПОКОЙСТВО)- ТЪГА.
Агресивната триада: ревност-омраза-гняв е много опасна. Тя може да подтикне до агресивни действия, нанасящи вреда на другите- физическа разправа и убийство.
Как да преодолеем ревността
При проява на ревност проведете разговор, в който да изясните причините за съмненията – от какво е недоволен партньора, какво иска да получи от вас. Откровен диалог, разбиране на другия, корекция на поведението и компромиси – това е пътят за отстраняването на ревността. Всеки от двамата не трябва да допуска с поведението да дразни другия и да предизвиква съмнение у него.
Завършила ВТУ ” Св. Св.Кирил и Методий”, завършено базово обучение в Института по позитивна психотерапия, обучение в Института по Интегративна психотерапия и психосоматика, текущо обучение в специалност ” Клинична психология”, две години стаж във психиатрично отделение на ВМА и шест месеца стаж във психодиспансер гр.В.Търново.
- Наркотична зависимост - July 11, 2023
- Сексуални проблеми - July 10, 2023
- Ниска самооценка - July 10, 2023